Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
03.10.2013 14:26 -
Случка за случки
Автор: breeze
Категория: Други
Прочетен: 1644 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2014 19:53
Прочетен: 1644 Коментари: 4 Гласове:
7
Последна промяна: 16.02.2014 19:53
Хайде да се надслучкваме :) Вярно е, бях слаб ученик в училище, но не съм тук са да поучавам, а за да понауча нещо. Истинският ми учител беше Природата. Зовеше ме неудържимо с потайностите си. Искаше ме сам, предупреждаваше ме, захвърляше и ме изправяше. Затова мисля, че в случките съм от единствените в света.
Съгласни или не, Случката вече при мене дойде. Тук и сега в блог бг., тя ще ви раказва за себе си, за сестрите си и за сухите клончета от дървото на живота ни, по които понякога стъпваме, за да се появи Мигът. Падаме върху бодливото, или върху крилете на красивото. Чудните случки подарявам на вас, приятели, страховитите поемам отново. Днес малката рибарска лодка позакъсня малко за риболов, но никогане не е късно. Ето я в морето с развято знаменце, сочещо посоката, открито море. Вече съм друг човек, вятърът Бриз гримира лицето ми, а вълничките му сякаш се опитват да надникнат в лодката. Появи се нов пейзаж, северния залив. Всички лодки са там, клатушкат се смешно на фона на черното море, подобно туземци в тайствена молитва. Ясно, където са чайките и лодките, там е и рибата. Спирам внезапно лодката. Голямо стадо делфини преминава край мен и скоро изпълва пространството между далечните лодки в залива. Винаги взимам нестандартно решение, мисля си, пускайки трепетно петнадесетината въдички на чипарето, които ми приличат на атакуващи малки войничета. Въдичките са покрити със синьобели перушинки и скоро получавам сигнал по кордата, че чипарето е изпълнило първия си улов.
Издигам го над лодката и откъсвам рибките една след друга. Те падат в бялата рибарска каса, блъскат ужасено главички в стените й и бавно притихват.
Вече имам около два килограма сафрид, посягам към поредното чипаре и...то внезапно се скъса, нещо го скъса. Лодката беше силно наклонена от тежестта на тялото ми и в този момент изведнъж на сантиметри от мен се появи голяма огромна глава, главата на делфин. Погледна ме сякаш с усмивка и големият му гръб започна бавно да преминава над повърхността на водата, съвсем близо до протегнатата, вече без въдици ръка. Но случките при мен не идват сами и ето, нова изненада. След секунда две, делфинът отново се появи с висок скок над водата, а след него, след него се развяваше побелялото ми от рибки чипаре.
Последва втори скок, този път вече без чипарето, после трети скок, последен и далечен. Погледнах изумен залива, а там нова изненада. Всички делфини като по сигнал, с тревожни скокове, се насочиха към ачика, далечните морски дълбини. След две минути в залива вече нямаше нито един делфин. Лодките също изненадващо прекратиха риболова. Какво става, лодки, делфини, риби, всичко изчезва, сякаш наближава буря. Прибрах се първи на кея,чувствах се малко виновен, но това премина бързо и аз поех посоката, там, където чаша бира, приятели събира. А делфина, той остана записан завинаги в лентата на спомените ми, които единствено не съм забравил.
Съгласни или не, Случката вече при мене дойде. Тук и сега в блог бг., тя ще ви раказва за себе си, за сестрите си и за сухите клончета от дървото на живота ни, по които понякога стъпваме, за да се появи Мигът. Падаме върху бодливото, или върху крилете на красивото. Чудните случки подарявам на вас, приятели, страховитите поемам отново. Днес малката рибарска лодка позакъсня малко за риболов, но никогане не е късно. Ето я в морето с развято знаменце, сочещо посоката, открито море. Вече съм друг човек, вятърът Бриз гримира лицето ми, а вълничките му сякаш се опитват да надникнат в лодката. Появи се нов пейзаж, северния залив. Всички лодки са там, клатушкат се смешно на фона на черното море, подобно туземци в тайствена молитва. Ясно, където са чайките и лодките, там е и рибата. Спирам внезапно лодката. Голямо стадо делфини преминава край мен и скоро изпълва пространството между далечните лодки в залива. Винаги взимам нестандартно решение, мисля си, пускайки трепетно петнадесетината въдички на чипарето, които ми приличат на атакуващи малки войничета. Въдичките са покрити със синьобели перушинки и скоро получавам сигнал по кордата, че чипарето е изпълнило първия си улов.
Издигам го над лодката и откъсвам рибките една след друга. Те падат в бялата рибарска каса, блъскат ужасено главички в стените й и бавно притихват.
Вече имам около два килограма сафрид, посягам към поредното чипаре и...то внезапно се скъса, нещо го скъса. Лодката беше силно наклонена от тежестта на тялото ми и в този момент изведнъж на сантиметри от мен се появи голяма огромна глава, главата на делфин. Погледна ме сякаш с усмивка и големият му гръб започна бавно да преминава над повърхността на водата, съвсем близо до протегнатата, вече без въдици ръка. Но случките при мен не идват сами и ето, нова изненада. След секунда две, делфинът отново се появи с висок скок над водата, а след него, след него се развяваше побелялото ми от рибки чипаре.
Последва втори скок, този път вече без чипарето, после трети скок, последен и далечен. Погледнах изумен залива, а там нова изненада. Всички делфини като по сигнал, с тревожни скокове, се насочиха към ачика, далечните морски дълбини. След две минути в залива вече нямаше нито един делфин. Лодките също изненадващо прекратиха риболова. Какво става, лодки, делфини, риби, всичко изчезва, сякаш наближава буря. Прибрах се първи на кея,чувствах се малко виновен, но това премина бързо и аз поех посоката, там, където чаша бира, приятели събира. А делфина, той остана записан завинаги в лентата на спомените ми, които единствено не съм забравил.
Повтарящи се с обратен знак истории
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
© Къде се врете бе, идиоти?!
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
© Къде се врете бе, идиоти?!
Търсене