Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2014 19:57 - Преди да си отиде нещо завинаги, то избуява
Автор: breeze Категория: Политика   
Прочетен: 1623 Коментари: 2 Гласове:
11

Последна промяна: 07.06.2014 20:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Отнася се за всичко.Навярно забелязвате, че когатo природата ни подарява нещо в изобилие, в следващите години то вече го няма. Често завинаги. Дано не съм прав, но това не са изолирани случаи. Изразът "като за последно" също се оказва, че не идва случайно. Спомням си, че когато гъбата Сърнела в една далечна година се появи в изобилие по горите, от тогава подобно изобилие не е имало. По-точно обратното, рядко се среща вече тази дива красавица на зелената гора. Помня и пролетта на друга една година, в която се появи толкова много риба в морето, че нямаше кой да я изкупува. От тогава тази риба изчезна. От цяло едно море. Рибата се казваше "чироз". За тези които не знаят, по това време чироз край морето наричахме единствено пролетната черноморска скумрия. Днес всяка сушена рибка наричаме чироз. Името заменихме, но вкуса на истинския чироз никога не ще можем да заменим. Дворовете ухаеха от позлатения от слънчевите лъчи чироз, ухаеше и падащата от него привечер мазнинка върху зачервените въглени предупреждавайки, че и тази вечер бирата ще е на почит. Но и това вече нямаме. Тази пролет  също се появи чудо в нашето Черно море. В изобилие беше във водите му както никога до сега, хамсията. Не помним да е имало подобен случай. Не само много беше тази риба, но и едра. И чиста! В смисъл, без дребната цаца сред нея. Гребът рибарите с кепчето от торбата на даляна богатия улов и пълнят щедро касите очаквани от търговците. Боя се вече, че и това ще бъде "за последно". Боя се и, че сме най-бедния народ в Европа. Беднотията се разпространява като троскот по земята ни. "Богатство" преди погубване, може би. А Колко струва държавата ни? Струва колкото едни мачкани от миризливи джобове петдесет лева! Плащаш с тях за "невинна" бюлетина и избираш... робство. За цял живот. Невероятно нали? Невероятно е и, че вместо деца, плевели превземат селата ни, че разни Стани шеви, Баре шеви, Бори шеви и какви ли не още шеви-шивачи с усмивки пробождат сърцата български.А съседът ми гладен, замезва люти чушлета.Но навън... с викове подредени,
"братчедите" наши, ликуват засмени,
сред знамена, като пушки
и с енерия вълшебна...
от лютите чушки!
Дръж се земьо,
глад те гази!

Време е и това "избуяване" да бъде "като за последно".







Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tera - Не виждам смисъл от подобен песимизъм
07.06.2014 23:55
Животът е да се живее, всеки прави каквото може по силите си, няма за какво да се тръшкаме, все едно сме обречени.
Все пак - въпрос на гледна точка.

цитирай
2. breeze - Така е,.."всеки прави каквото може по силите си"
08.06.2014 19:25
И мравките правят каквото могат по силите си, но при тях за разлика от нас има ред.
Има ли ред, има и мед.
Но "Сит на гладен не вярва". А мечката не пропуска, поет, съсед, дори братовчед:)
Съжалявам за хаотичния отговор, за което се извинявам,
Благодаря Ви!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: breeze
Категория: Политика
Прочетен: 230676
Постинги: 165
Коментари: 65534
Гласове: 8066
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031