Търчат снежинките насреща ми от сутринта,
разбиват се любовно във стъклата,
а бях помислила, дори, едва ли не 
бях върнала си вярата във лятото,
във лятото на този февруари
с искрящ от слънце поглед и език,
на пясък писал с пяна мемоарите си,
морето ги изтривало със вик
и бързичко забравил топлината,
изгребал февруари с шепи лятото,
търпението - срутена страна,
не можел да си позволи - на царство кратък -
  все мек и щедър да е -
Великан
с огромна снежна брадва
снажен ръст
изправил под небето
февруари -
да пукат дървесата,
а студът
вълните подло в танца да удари,
ревa на черното море да стори пясък -
        фуния, вой на вятър, ледове -
да блъска с брадвата, да фъртунясва...

Снегът връхлита зимното море,
а лятото се свило на кравай
във мидичка на дъното и зрее...

и става ми спокойно и приятно,
уж не го виждам,
а го знам къде е.    

:)

февруари 2010 г.

Колко ми прилича на тазгодишния февруари!
Направо си представих това зимно море - ту с лято, свито на кравай, ту с вой на вятър, който "фъртунясва". Красиво!
Поздравления, Доре!

батка по тениска и къси гащи на 23 февруари - маа, бих казала, гащи, ама нали са къси, нямат голям размах :)

Във всеки случай вече имам тен от последните два дни по февруарските улици и тротоари! Рано-рано!
ПОздрави, Вени!