Кой е най-хубавият вятър? Зависи от посоката от която идва. Аз живея край Черно море и ще изброя ветровете които посещават бреговете му.

Северният вятър.
Той не е толкова лош, но не е и много добър. Настроението което предизвиква е леко понижено. Все пак северняк е, напомня ни, че лятото не е дълго. Доста често обаче този вятър сменя посоката си след няколко дни и започва да върлува от североизток и изток. Тогава става  много лош.

Североизточният вятър.                                                  В морето се образуват големи вълни, на брега събаря чадъри и каквото му попадне. Смелчаци се гмуркат под вълните. а спасителите тревожно надуват свирки и са готови да се хвърлят в бурното море, особено ако земна красавица е нарушила правилата за къпане.

Източният вятър.
Леле мале! Мощни вълни като планини заливат плажа, засмукват пясъка, част от брегът, разрушават спасителните съоражения и заведения за напитки...Сърди се , сякаш целият свят му е виновен.

Югозападният вятър. Бората.
Той е пакостник. Идва ненадейно от към Гърция в посока Украйна.Вълните които образува са разпокъсани, почти гневни, блъскат от всички страни, подобно на мексикански бик на арена. Играчка е за смели, но е краткотраен.

Вятърат Бриз.
Идва много рано сутрин от далечните и красиви места на България. Тогава е доста студен, но Слънцето го стопля бързо. С него рибарските лодки излизат в открито море.
А на брега красавеца образува безброй малки вълнички, които бързат към брега и прегръщат всеки, който ги посрещне. Заспалите на пясъка събужда, сякаш иска да каже: "хайде. влизайте в морето, топло е и аз съм топъл, времето лети". И игрите с вълните започват! Радостта е навсякъде.След няколко часа той изчезва към другия бряг на морето. За да се появи отново, този път от към морето. Поел прохладата от него, той гали косите ви, телата, стоплени от чистите слънчеви лъчи. Радваш се, тичаш към плитката вода и падаш върху нея... За спомен вятърът бриз ни подарява частица от слънчевия си загар. С него се завръщат рибарските лодки у дома, а той изчезва незнайно къде.







                                                                                                                                         

препоръките и с право :) Сега съм чудничко погалена от братята ти и теб ! :)

Благодаря ти че грейна и при мен, смеличка Еличка!.:)

Mного компетентно и много красиво е написано! Такива тройкаджии някога са ставали дори нобелисти!

Често непреодолими.

навярно добротата му е природа от незнайните земи...красив повей в шепичка пясък...

при теб е малко в повече...

Забрави Южняка ;-)
Ако е през лятото- чудиш се какво става, хем духа, хем нещо не е на ред. Няма прохлада и усещаш, че Сахара започва от границите на града. Като риба на сухо си.
Ако е през зимата, има малко е удоволствие, особено ако е позамръзнало наоколо. Ноооо ... да нямаш камина. Викаме му "Белия" вятър. Всичко което трябва да излезе от комина се връща в стаята ;-)

Хубаво допълнение, развесели ме.:) " Всичко което трябва да излезе от комина се връща в стаята ;-)" :)))

Как успя да извлечеш толкова романтика от един нищо и никакъв вятър? Ама то и ника ти е такъв! Получаваш адмирациите ми! Прегръщам те!

Трябва да бъде включено в учебниците по География и Природознание !! Усмивка и прегръдка!

Ех, зная си аз че не бива да опитвам да пиша, но понякога не издържам, после трия и...така. Една мечта си имам и не мога да я изпълня, а това е да опиша преживелиците и изключителните срещи на косъм от смъртта в живота си.
Ето пример: Никой, дори и по света не е виждал на педя от очите си дълга, черна като смола змия, с испънато като струна и с трептящи черни люспи тяло, с изпъкнали и вперени в погледа ти очички. Тази картина беше се "вкаменила " за миг, после съдбата предизвика действията...Рядко човек е попадал в "капана" на случайността в тайгата, от когото спасението от бавно измръзване е да изскубнеш собствения си палец от дланта си. Рядко дива мечка е изръмжавала на метри от човек. Рядко краткият миг е спирал притискащите корема остри върхове на изкастрени горски трупи, влачени от дебело стоманено въже. Или тонове стомана да се стовари на сантиметри от пет метра височина до теб и само малкото ти пръстче да се окаже леко притиснато от нея. Така заради граматичните грешки и невъзможността ми да стоя повече от няколко минути пред компютъра, което пък пречи да се правят корекции, пречи тези и други подобни действителни мигове да надникнат във вълшебния свят на интернет.
Рядко, много, много рядко рибарска лодка е хващала голям делфин със сафридено чипаре, а той се е плъзвал на сантиметри край лодката със черен сребрист гръб над водата. После прави голям скок във въздуха, а чипарето със рибките лети след него...Е, трябва да свършвам:) Благодарен съм за топлинката която намерих тук.

И сега както прочете при мен за вграждането на музика като фон, ако му избацаш един нежен прибой...
Шедьовърът си става завършен!
Хайде бай, пък до понеделник ще обясним как да му сложим и снимков материал!
Разбира се с това не искам да кажа, че не знаеш или трябва да го направиш...

Поздрави и успехи!

Рей

Да, красотата на природата дава нещо от себе си и на нас, хората. Но понякога и взема, колкото си поиска. Имам в живота си неповторими случки, някои дори жестоки, но във всяка една от тях отново се е згушила красотата. Тя е навсякъде. Ето я и в момента, дори когато на паметта ми и е трудно да мисли, да вижда, да се изразява и пише правилно, красотата ми подсказва, че е до мен и ме подкрепя.
Отървавах се на косъм много пъти, а не мога да се отърва от една въпросителна, застанала на пътя на мислите ми, да опитам или не. А случките сякаш са живи и искат отново да видят белият свят.:)

За да ги доловиш и опишеш трябва да си се докоснал до него. Познанието чрез опита ни дава много повече. Имаш талант. Пиши! Има какво да ни кажеш за тайнствата на природата и нейната красота.
Като дете татко след всяка песен на птиците ме учеше да ги разпознавам и още колко други неща, за които днес съжалявам, че не съм намирала време да пиша.
За това ти ни разказвай за тайнствата...
Поздрави!