От малък влизам в морето. В Черно море има не само красиви риби, има много и различни изненади. Помниш ли приятелю когато бяхме с мрежите на узакма за паламуд? Още преди звездите да започнат да угасват, ние с теб пуснахме мрежите в права редица, за да плуват свободно заедно със завързаната за тях лодка. Морските спомени ни люлеeха тихичко, страхувайки се да не изплашат рибките под нас. Изведнъж от север над Маслен нос започнаха бързо да идват буреносни облаци. Силен вятър бързо образува стотици разпокъсани, но опасни вълни. Заваля и пороен дъжд. Въженцето придържащо лодката беше пред скъсване. Изпълзях отпред на кубрика (предната част на лодката) и се хванах с висящи над водата рамене за мрежите.Морето сякаш завря. Малките на вид, но объркали посоката си вълни повдигаха с лекота лодката и внезапно я пускаха във водата. Ръцете ми се потапяха в морето. Други вълни от ляво и дясно я подхвърляха като волейболна топка. На косъм бях да падна в морето. Поройният дъжд който направи утринта да изглежда като угаснала свещичка, започна да пълни бързо лодката с вода. Виках силно: Покрий мотора с брезента, почни да изхвърляш водата! Такава разнопосочна буря не бях виждал. Тя беше под нас, във нас, от ляво и дясно и откъм небето. След час бурята утихна също така внезапно, както беше се появила. Извадихме празните мрежи . След няколко опита двигателят запали и ние като мокри кокошки поехме към кея. В средата на залива видяхме голяма лодка да стои неподвижна върху вълните. Приближихме, подадохме въже и я повлякахме на боксир след нас. Движехме се бавно от тежкия товар. След около час вече сме край пристанището. А там народа се е събрал и тревожно брои завръщащите се лодки. Оказа се, че няколо от тях са били изхвърлени на брега. Направи ми впечатление че всички се развеселиха когато ни видяха да се връщаме. Разбрах причината на кея. Хората са се тревожели за нашата малка лодка, а се оказа че ние влачим най-голямата след себе си. Да приятелю, ние с теб бяхме героите в бурята.
Така се побеждава, заедно и напред!

Започва толкова приятно, почти усетих дъха на морето и бриза и ... след това ... дъжд, БУРЯ, кипеж, загаснал двигател на малката лодка ... Ужас!
После се усмихнах на щастливия край:))).

"Така се побеждава, заедно и напред!"

Не е ли време да за"тупкат сърца ни"?.:)