Казват, че чудото е нещо, което е невъзможно за човека. Но той участва в него! Тогава защо не е ежедневие? Отговора е прост, защото е чудо. Събитието става в гората, западно от Змийския остров, близо до плажа "Дюни".Бях на разузнаване за гъби, типично за добрият гъбар. Навлизам в гората до самия асвалтов път и след няколко крачки се обръщам на дясно.
Един поглед, една изненада!
На пет метра от мен върху късче зелена трева, стоеше като препарирана голяма черна змия. Гледаше ме с притисната към земята глава сякаш 
дебнеше. Тялото й беше в зигзаговидна форма, поза която предвещава само едно, атака. Така и се случи. Черна като смола, змията направи две, три змийски движения и изведнъж изчезна. Сякaш се изпари! Но веднага черно копие полетя срещу ми! Успях да промълвя само "аа" и изведнъж тялото на змията спря, изпънато като струна на сантиметри от лицето ми. Да, стоеше неподвижно във въздуха. Погледите ни се срещнаха като гладиатори в предсмъртна битка. Две изпъкнали от ярост очи се бяха впили в моите с едничката цел, да ме унищожат. Виждали ли сте как трепти нагорещен въздух върху топъл асвалтов път?Подобна мараня се излъчваше и по цялото тяло на черната змия. Но чудото продължи. Отклоних бързо раменете си в страни и змията започна БАВНО да преминава на сантиметри от гърдите ми. През мозъка ми мина светкавична мисъл да зграбча змията с ръка и да я ударя в земята. Но в ръката си имах стиска от сухи треви с които бранех лицето си от нахалните мушици.
А докато изхвърля тревите от ръката си ще изгубя ценно време. Въпреки това ударих змията леко с тревите. Леко, но и със силната мисъл, показвайки на агресорката, че и аз мога да удрям и ако  това се повтори, битката ни вече ще бъде на живот и смърт. След като премина до гърдите ми тя падна някъде встрани от мен. Отскочих няколко крачки в обратна посока, обърнах се, отскочих още веднъж и отново се обърнах. Второ нападение не последва. Какво би направила змията "Стрелец", ако не бях обърнал раменете си успоредно на посоката на нападението?  Мисля че тя би ме ударила зверски с евентуално образувания от опашката й боздуган. До този отговор ме доведоха проучванията, които направих. Ето няколко примера: Две войничета се връщат от наряд към казармата през гората. Единия от тях остава по нужда. Чакат го, а той не се прибира. Когато отиват на местото, намират го мъртъв. От дървото обаче е висяла голяма бяла риза на незнайна змия.
Строители ми разказаха, че техен съсед е спрял да почине под дърво сред полето, където е имало и масичка за почивка. Когато се прибират го виждат опрян неподвижно на масата. Съвземайки се, човекът обеснява само че нещо го е ударило и повече нищо не помни. Може би същото щеше да се случи и с мен, ако не успеех да отклоня раменете си. Приятел ми разказа, че Стрелец го е замервал с камъни. Отначало не разбирал от къде падат камъните, докато не видял Стрелеца върху една скала. А какво стана с мен след случката? У дома близките ми веднага познаха че ми се е случило нещо. Баба ми, която беше помагала на много хора в такива моменти беше вече починала и аз преспах няколко нощи без да вземам мерки. Така най-опасните болести с лекота превзеха задстомашната жлеза, щитовидната жлеза, сънна апнея, вестибуларен апарат, аритмия, неовладяващо се високо кръвно налягане. Паметта също ми изневеряваше. И всичко това много години. Прохождах бавно, прохождах и тук, в блог бг. Благодаря ви че бяхте любезни с мен приятели! Как се чувствам днес? Чувствам се така, както изглеждам.Така се казва. А кои две чудеса ни очакват днес? Първото чудо е да излезе на светло Истинската Българска История! Второто чудо: Да извадим от тинята България! Има за какво да се живее нали?

 

Направо ме изправи на нокти !
Явно е било много стресово преживяване но и разказано по
много емоционален начин!
Радвам се ,че всичко вече е минало но и поздравления за проявената смелост и самообладание!
Колкото до България - взаимно:))

Тогава трябваше да се бия. Чудя се на бързината с която за част от секундата реагирах, иначе щях да бъда съборен на земята.
Кратка, но красива битка беше, неповторима. Чух след няколко години по една телевизия, че подобен случай на забявяне на действието от мозъка е имал и един американски огнеборец. Това го е спасило от огнената смърт.
Благодаря ти!

Да преживееш това и да знаеш,че дори и несъзнателно си реагирал адекватно е признак на голямо самообладание според мен!

Приятен и успешен ден:)

И зареждащо.:)