Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2014 10:23 - Когато животът се "шегува"
Автор: breeze Категория: Други   
Прочетен: 839 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 14.02.2014 09:22


Понякога подобна шега е възможно да ни изглежда ужасна. Но каква е вината на всемогъщия Живот, когато дори и една дребна от негова страна "шега", за нас може да бъде фатална? Това можем да разберем само "когато му дойде времето". Но когато дойде това време, дори и тогава добрият Живот ще ни даде секундичка време за избор, в която трябва да решим, да останем ли в земното, или да полетим в отвъдното.
Аз не пожелах отвъдното. Може би ми предстоят още незнайни неща? Ето едно от тях.

Ученик съм в девети клас в бургаската гимназия.
През лятната ваканция отиваме с приятел за попчета на новия модерен бетонен мост над реката. Спускаме се с висящи над реката тела от към външната страна на железните парапети и с усилие стъпваме на понтона под моста. Това днес не бих направил. За първи път обаче попчета нямаше. Човешка намеса беше ги погубила за винаги.
На четиридесет метра от нас, също така величествено се издигаше старият дървен, много висок, стабилен и красив мост. Едно дете на девет годинки се появи на този мост и започна да наднича от него към водата. Изведнъж то полетя към реката. Приятелят ми някъде до мен изкрещя, "Ванко, Методи се дави", а аз вече се изкачвах нагоре по парапета на моста. Тичах бързо по дългия мост. На брега на реката за секунда се стреснах. Брегът целият беше обрасъл с гъсти дълги водорасли. Нямаше време за мислене, потопих се между водораслите. Преминавайки внимателно между тях ме обзе особено чувство, сякаш стотици змийчета галеха голото ми плуващо тяло.
Вече плувах с всички сили към момчето, а то все още се бореше за глътка въздух. Но  когато пристигнах, то потъна. Поех силно въздух и се гмурнах в дълбоката вода. Гледката която видях остана за винаги в мен. Детето, с разперени ръце и крака, като малко богче потъваше плавно към дъното.От устата му до повърхността на водата излизаха в дълга редичка многобройни мехурчета. С тях сякаш си отиваше и един малък, не видял още света детски живот.
В момента в който гръбчето на детето опря на дъното, аз го поех и изплувах на повърхността. Плувах с него към брега така, че главата му да стои над водата. Сякаш някой беше ме предупредил за случката, защото само няколко дни преди нея бях си купил книжка с упътване за спасяване на давещи се. Извадих момчето на брега и го поставих с последни сили в седнало положение на земята. Стоеше като статуя, бледо и безмълвно. Малко се поуплаших, не знаех дори дали диша и тъкмо да направя крачка към него, от устата му като фонтан изкочи обилна струя от погълнатата речна вода. И изведнъж детето удавник силно, силно заплака. По-точно проплака, като излязло на бял свят новородено бебе.
Още помня изкривените му устни и жалният глас, който сякаш питаше и обвиняваше незнайно кого и защо.



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: breeze
Категория: Политика
Прочетен: 230726
Постинги: 165
Коментари: 65534
Гласове: 8066
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031