Блогът на breeze :: Българската кобра

На "Малкото плажче" на устието на реката група деца топлим студените си телца на горещия пясък.
Откъм морския плаж при нас изненадващо пристигнаха немски младежи и девойки. Бяха учтиви с нас и се опитваха да ни обеснят нещо, пълзейки нагледно по колене и ръце по пясъка. Внезапно някой се провикна, "костенурка, костенурка". Приятелите ме погледнаха и аз с готовност се изправих на крака. Отначало повървях, сякаш ми беше безразлично, но скривайки се от погледите изведнъж се затичах.Радвах се, благодарен бях, че имах възможността да услужа, да зарадвам някого. Преминавайки тичешком през селото, за моя изненада ненадейно към мен се присъедини голямо непознато куче и започна да тича редом с мен. Малко се сепнах в началото, но бързо се почувствах удовлетворен от подкрепата. След около километър вече сме в шопака до бензиностанцията. А там случките сякаш са ме очаквали. Още с пристигането ми погледа ми веднага съзря малка костенурка. Тя беше толкова изненадана от мен, че дори не скри главичка в черупката, когато я поех в ръцете си, сякаш това й харесваше. Не направил дори и три крачки, второ костенурче пресичаше пътя ми. То обаче беше неспокойно в когато го взех и не спираше да прави опити да се освободи. И каква изненада, съвсем скоро видях трето костенурче! Това си е чист рекорд! Костенурки се намират изключително трудно. Правя крачка към него, но внезапен и силен лай на кучето зад мен ме спря озадачено. И какво мислите че виждам? Ужас! На по-малко от пет метра пред мен се беше изправила висока над земята в позата на кобра много голяма змия. Но кобрата не издава звук, а тази змия непрекъснато изваждаше дълъг и отвратително съскащ език от устата си, насочен злобно срещу мен.
Да, кобрата ще те ухапе, ако си близо до нея, а тази змия, тази змия която беше далеч от мен, иведнъж яростно и бързо се стрелна срещу ми?
Не помня как съм се обърнал, но помня, че петичките ми сякаш летяха зад гърба ми.
Кучето също изчезна някъде незнайно къде. Бях едно от най-бързите момчета в училище и пристигнах бързо на плажа. Поръчката беше изпълнена достойно.
Какво би се случило обаче, ако кучето не ме беше предупредило?
Това самият аз разбрах много години след тази случка, когато същата тази змия отново ме нападна. Тази змия, тя не хапе, тя удря. Удря изненадващо бързо, като с боздуган, след което жертвата изпада или в безсъзнание, или умира.Страшното не е самият удар, срашното е че той е камшичен,а това удвоява силата на удара на "боздугана". По-точно незнайно как, змията навива опашката си на твърда топка, която стоварва върху жертвата.От проучвания разбрах за починало войниче в гората от подобна среща с тази змия. Разбрах и за изпаднал в безсъзнание здрав мъж, седнал да почине на беседка под голямо дърво сред поляната. Разбрах и от поредната си среща с тази змия, вече като мъж. Среща, лице в лице, очи в очи. Този уникален случай ще разкажа отделно, защото е от единствените на света.
А на плажа случките продължиха. Сега пък от към селото пристигнаха група момичета на плажа и започнаха горделиво да преминават край нас. Те нагазиха в дълбоката около метър вода на реката, за да отидат на почти пустия, но примамлив морски плаж. Разбира се момчетата ги последваха веднага. Аз обаче не бързах, а умишлено изостанах, наблюдавайки потопен в реката преминаването на момичетата. Да, имах вродено чувство да съм наблюдателен там, където има и дори малка опасност за хората край мен. И ето че се случи. Последното от момичетата изведнъж изгуби дъното под краката си. Бях на два метра от него и бързо го подкрепих. Само това, лесно беше.
Не узнах какво си е помислило момичето за мен тогава, но разбрах, че в този ден, Денят ме хареса за винаги, a Случките ме избраха за свой единствен спаринг партньор. На ринга бяхме винаги двама, Дяволът и крехкият живот на едно дете, живота на един мъж, на един човек.
Вината ми беше една, просто търсех различното.

Нагоре