Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2014 16:06 - Картечен изстрел от случки
Автор: breeze Категория: Политика   
Прочетен: 844 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 11.02.2014 09:02


Утрините по целия свят са почти еднакво красиви нали?
А какво правим ние когато те изгряват?
Често в топлината на съня, просто сладко  се протягаме!
Сякаш е време да спра с неприятните случки.
Но те са толкова малко в живота ни!
Това че Слънцето ежедневно ни прегръща с топлите си лъчи, не е ли най-хубавата случка на света?
А  от негативното се учим, за да бъдем полезни на тези, които идват след нас.
Нека с чистотата в себе си, да им подготвим една нова и слънчева България.

Събудих се далеко далеко от България, в северният град Усогорск на република КОМИ АССР. Съвсем наблизо до града тече рекичка с име само от две буквички, Ус. Към тази рекичка съм се забързал днес, вместо да стоя в квартирата в компания от цигарен дим и алкохол. "Дефектен" съм, какво да направя, съдба!
Ето я и рекичката.
Спускам се по брега й и почти нагазвам в реката. В ляво от мен на около четири метра вече виждам храст почервенял от красивите плодчета на смародината,(червения касис).
Направих радостна крачка към него, но изведнъж от към другият бряг на реката ме спря силен и тревожен лай от глутница кучета,  които приближаваха бързо към реката. И отново не успях да тръгна към храста. Сега пък от отсрещния бряг внезапно скочи в рекичката силно уплашена видра. Тя заплува в паника към мен и точно преди да се блъсне в краката ми ненадейно ме видя и с нов ужас заплува съвсем близо до брега в посока към храста, разплисквайки водата след себе си. Ловния човешки инстинкт изведнъй ме обзе и аз тръгнах след нея. Смятах поне да направя опит да я пипна. Но не би!
Мощен и грозен мечешки рев от плодовото храстче ме закова на място.
Като на сън отстъпих назад, после още малко и още малко. Когато се изкачих на пътя, след няколко крачки силно се затичах. Свободата сякаш ме носеше на ръцете си, с емоция и щастие

             "Изправи се гора от стомана,
            насочете се бойни дула,
            към врага който дебне в закана,
            към врага който готви война!..."

Тази песен от казармата днес ми напомни за едни други дула, остри като копия и насочени в крехкото ми тяло.
В дълбок сняг и силен снеговалеж чокерисвам, (закачам) с чокерите повалените и изкастрени грамадни дървет. Подавам сигнал на тракториста да започне да изтегля с дебелото стоманено въже пакета от големи трупи към трактора.Но веднага след сигнала кракът ми потъна в дълбока снежна дупка, от която излизане нямаше. Върховете на острите дървета  вече бяха на сантиметри от мен. Вдигнах като за последно ръка във въздуха и усетих как върховете на дърветата вече се забиват в корема ми.
И в този момент лебедката спря. Тракториста дойде уплашен при мен, опита се да разкачи дърветата но не успя. Тогава се затича към трактора, взе топора и отсече върховете притиснали корема ми.Изпитвах болка при сътресението от ударите на топора,но това е нищо в сравнение с това което можеше да се случи.

В подобен интересен капан попаднах и една нощ, когато пожелах да остана и да работя сам през ноща.Понякога друга възможност нямаше , за да изпълним месечния план.На щабела, местото за складиране на дървения материал, слизам от трактора и започвам да откачвам едно по едно дърветата от чокерите. Едно от дърветата обаче не се освобождаваше, беше под силен опън като на лък. Направих последен опит и изведнъж дървото се откачи и внезапно се върна в старото положение. Но връщайки се в начално положение, стоманеното въженце на чокера светкавично хвана десния ми палец и здраво го притисна за дървото.
Прихвана го в основата на пръстта, там където костта е най тънка.

Попаднах в капан. Всички опити да освободя палеца бяха неуспешни. Потърсих нохче в джоба си, нямах. Да, смятах да отрежа пръста си, ако това се наложи.Опитах се да откъсна пръста си, боли много. Оказа си че бригадата все още е тук и с надежда видях как те се изнизват като партизани от бочката с качулки на главите. Беше завалял обилен сняг. Свирех силно, виках, но разтоянието беше голямо, а видимостта малка. Ето, вече никой не излизаше от топлата къщичка.
Имах две възможности. Едната беше да се оставя да замръзна и да се превърна в мезе за вълците.Втората възможност беше да си отскубна пръстта, което никак не ми харесваше.
И докато обмислях какво да правя, ненадейно очите ми светнаха от нова надежда.
От бочката се показа още едно момче.И за голяма моя изненада, дори още не бях извикал и момчето погледна към мен.
Това беше момчето което обикновено действаше по-бавно от другите, дори често закъсняваше и за работа. Това момче ме спаси.
От тогава вече имам променено мнение за такива хора. Защото дори и с малки недостатъци, не бива да сме прекалено негативни към тях.Всеки може да бъде от полза, понякога дори и с недостатъка си.

                Една малка и по-весела случка
В един есенен ден се връщаме привечер с КаВеЗе-то от работа. По средата на пътя ми хрумна да слезна от автомобила и да се прибера по-късно с някоя друга бригада.
Блатните ягоди са много вкусни и аз както винаги реших да зарадвам скъп за мене човек.
Събирам си доволен плодчетата. Прибирайки се обаче стъпвам на одрязан пън, но той се оказа привидно здрав и изведнъж кракът ми потъна в дълбока дупка. Получих бърз и силен удар в слабините. Ужас, не можех да се движа. След малко влачейки крака си като пребито куче изпълзях на пътя. Естествено природата в такива случаи винаги ще полее случая, с пороен дъжд, сняг или студ. Прибрах се като мокра мишкау дома едва в малките часове.
В тайгата има в изобилие всякакъв вид кореноплодни растения. Извънредно много боровинки, къпини, по-малко ягоди и др. Има и клюква която тук са идвали да берат дори римляните. Известна е и като северен лимон.
Представлява плодче колкото череша но много по-нежна от нея. Дръжцицата й е дебела малко повече от косъм и съвсем не е къса. Расте върху гъста трева, която пък расте върху блато. Но тази трева е толкова гъста че може и да се ходи по нея. Стъпвайки върху й тя издава особен страховит звук, а краката ти потъват до глезените във вода. Тревата прожинира под теб и създава чувството, че всеки момент ще потънеш в блатото.                       В тайгата има и много гъби и нито една отровна.Бях намерил обаче един вид гъби в земята, който много ни харесваше. По-късно разбрахме, че това са били трюфели. Доста си похапнахме от тях.                                                                                               
 





Гласувай:
8



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: breeze
Категория: Политика
Прочетен: 230614
Постинги: 165
Коментари: 65534
Гласове: 8066
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031