Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
05.10.2013 17:54 -
Бели нощи и северни сияния
Автор: breeze
Категория: Други
Прочетен: 1202 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.02.2014 19:20
Прочетен: 1202 Коментари: 2 Гласове:
10
Последна промяна: 09.02.2014 19:20
Бялата нощ не е бяла, тя е памучно нежна, бисерна мъгла, получена от една прегръдка, прегръдката на Денят и Ноща.
Тогава земята заспива... Само ние, българските горяни нарушавахме понякога тази свещена тъмнина, забравяйки че е вечер и трябва да се почива.Веднъж останах по мое желание в тайгата,
изоставахме с месечния план, а когато няма изпълнен план, тогава и денги нет. Свърших добра работа, изкастрих с кастрачката клоните на повалените дървета и започнах да се придвижвам внимателно с тежката нестабилна машина. Но дясната верига попадна в скрита падина и кастрачката с трясък се обърна. Разхвърчаха се железа край главата ми и изведнъж, затишие... Измъкнах се като лалугер от дупката си и реших да се поразходя из дилянката (сечището). Чист въздух, море от гора, и грамадно над мене небе. Природата и човеците спяха непробуден сън. Само аз, бедният щастливец имах щастието да се наслаждавам на девствената красота.И се случи чудо.От хоризонта на небето се появи светлинен лъч, премина част от небето и изчезна в неговия център. Показа се и втори, от ляво от дясно, от всякъде. Започна се сякаш артерилийски огън, от скрити слънца. Боже, война ли е това, сякаш великите сили са решили да унищожат света. Това беше рядко, навярно и единствено по форма северно сияние. Утрото започна бавно да прибира небесните си актьори. Реалността ме потупа по рамото и не след дълго ме приспа.
По принцип северното сияния се появява в случайна нощ, на година по едно, две, или без нито едно сияние.
То е винаги различно. Понякога виждаш от прозореца си над теб да приближава тъмен облак, а край него като песен родопска в огнен образ танцува пламъка с балетни стъпки. Сиянието отминава с магьосник, сменящ цветовете, избухливи, или кротки като котенце гальовно.
Веднъж от четвърти етаж видях и друг вид северно сияние. На хоризонта пред мен се изправяха вертикално огромни светлинни лъчи, които се преместваха вълшебно един след друг в дълга неспираща колона. От едната страна лъчите изчезват, а от другата се появяват отново. Северните сияния са рядкост. Продължават от една до пет минути. А нашите, черноморските сияния, винаги ги има. Просто трябва да знаете къде и как да ги откриете.
Името "черноморски сияния" е дадено от мен. Ако някой от вас предложи по-добро име, предлагам да го "узаконим". Морето е наше, нека и името да е наше, българско.
Тогава земята заспива... Само ние, българските горяни нарушавахме понякога тази свещена тъмнина, забравяйки че е вечер и трябва да се почива.Веднъж останах по мое желание в тайгата,
изоставахме с месечния план, а когато няма изпълнен план, тогава и денги нет. Свърших добра работа, изкастрих с кастрачката клоните на повалените дървета и започнах да се придвижвам внимателно с тежката нестабилна машина. Но дясната верига попадна в скрита падина и кастрачката с трясък се обърна. Разхвърчаха се железа край главата ми и изведнъж, затишие... Измъкнах се като лалугер от дупката си и реших да се поразходя из дилянката (сечището). Чист въздух, море от гора, и грамадно над мене небе. Природата и човеците спяха непробуден сън. Само аз, бедният щастливец имах щастието да се наслаждавам на девствената красота.И се случи чудо.От хоризонта на небето се появи светлинен лъч, премина част от небето и изчезна в неговия център. Показа се и втори, от ляво от дясно, от всякъде. Започна се сякаш артерилийски огън, от скрити слънца. Боже, война ли е това, сякаш великите сили са решили да унищожат света. Това беше рядко, навярно и единствено по форма северно сияние. Утрото започна бавно да прибира небесните си актьори. Реалността ме потупа по рамото и не след дълго ме приспа.
По принцип северното сияния се появява в случайна нощ, на година по едно, две, или без нито едно сияние.
То е винаги различно. Понякога виждаш от прозореца си над теб да приближава тъмен облак, а край него като песен родопска в огнен образ танцува пламъка с балетни стъпки. Сиянието отминава с магьосник, сменящ цветовете, избухливи, или кротки като котенце гальовно.
Веднъж от четвърти етаж видях и друг вид северно сияние. На хоризонта пред мен се изправяха вертикално огромни светлинни лъчи, които се преместваха вълшебно един след друг в дълга неспираща колона. От едната страна лъчите изчезват, а от другата се появяват отново. Северните сияния са рядкост. Продължават от една до пет минути. А нашите, черноморските сияния, винаги ги има. Просто трябва да знаете къде и как да ги откриете.
Името "черноморски сияния" е дадено от мен. Ако някой от вас предложи по-добро име, предлагам да го "узаконим". Морето е наше, нека и името да е наше, българско.
Повтарящи се с обратен знак истории
Елементарно прикриваните ЛЪЖИ около изгр...
Планетата Нибиру и тоталната паника в ЦР...
Елементарно прикриваните ЛЪЖИ около изгр...
Планетата Нибиру и тоталната паника в ЦР...
